Гробницата "Оструша" край Казанлък: Как се съхранява древността
През 1993 г. жители на Казанлък сигнализират за иманяри, а археологът Георги Китов разкрива гробницата „Оструша“. Тя е част от Долината на тракийските царе, но се отличава от другите обекти.
През 1993 г. местни жители от района на Казанлък забелязват иманяри да копаят земята. Те подават сигнал и на място пристига археологът Георги Китов, който разкрива гробницата „Оструша“. Това е началото на поредица от разкрития на тракийски могили и храмове-гробници край Казанлък и Шипка, сред които „Шушманец“, „Голяма Арсеналка“, „Грифони“, „Хелвеция“, „Голямата Косматка“ и „Малката Косматка“. Така се обособява районът, известен днес като Долината на
тракийските царе.„Оструша“ обаче е малко по-различна от останалите обекти в района. Докато другите могили и храмове-гробници са свързани с конкретни тракийски владетели и представляват впечатляващи архитектурни комплекси, „Оструша“ се отличава с особености, които я правят уникална. Нейното разкриване е резултат от случайно откритие и намесата на местните жители, които не позволяват иманярските набези да унищожат древността.Откриването на гробницата „Оструша“
поставя началото на системни археологически проучвания в Долината на тракийските царе. Благодарение на работата на Георги Китов и екипа му са разкрити множество обекти, които днес са сред най-значимите културно-исторически забележителности в България. Въпреки че „Оструша“ е по-малко известна от „Голямата Косматка“ или „Шушманец“, тя остава важна част от богатото тракийско наследство в региона и продължава да бъде обект на интерес за изследователи и туристи.
